Елиза13 (Мария)
239 841
11.05.2018 г., 0:49 ч.

Рисунка 

  Поезия » Философска, Друга
531 1 7

Когато лепкавата тишина
с мастилени очи във мен се вглежда
и се опитва да засенчи радостта
на детската покълнала надежда,
за миг готова съм да скрия в длани
лицето си и всичките рисунки,
които сбирах разпиляни
по улиците прашни и пропукани.

И вместо да се скрия в здрачината тъмносиня
или да потъна някак си невидимо във мрака
или да се слея с цялата картина
и да стана част от целия спектакъл,
избирам да вървя макар и плахо,
но да вървя със Теб,

прегърната от Светлината.
 

Да се нося, срещу гласа на вятъра,

защото зная, някой ден ще мога

с поглед устремен в Исус Разпънатия,
да ти покажа и последната рисунка,
която оставила съм за накрая.

Художникът във нея Ти Си,

а аз боичка от палитрата на Теб -

На Този, Който нарисувал е безкрая.

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ели! Бъди все така докосваща в поезията си! Желая ти успех!
  • Харесва ми! Бъди прегърната от Светлината!
  • Благодаря,Руми! Думите ти ми донесоха много настроение! Благодаря и на теб Марги! Желая ви вдъхновение и усмивки!
  • Благодаря,Георги! Желая ти Божието благословение!
  • Хубаво...
  • Приеми моят най-искрен поздрав, Мария! От цялата ти творба струи любов, оптимизъм и вяра! Повече от прекрасно!
  • Ехааа! Възторг!
Предложения
: ??:??