28.07.2022 г., 20:34 ч.

Родопа 

  Поезия
904 12 21

Където в зеленото плачат върбите
приведени ниско и свели ресници.
Където в гайтани се вият реките
и пъстро им пеят най-пъстрите птици.
Където росата тревиците шари,
а паяче сплита от лятото люлки.
Където приличат на шепа пендари
вълшебно проблясващи малки светулки.
Където планинският връх с чèло бяло
подпира Луната и шушне легенди –
да пеят скалите, изправили тяло,
а ехо да носи гласчетата  медни...
Ей там е –
нагиздена в китна носия,
звездиците нощем  ѝ правят корона,
на тайни вековни и земна магия
пазителка свята.
Това е Родопа.

© Деа Всички права запазени

Топла нощ е. И е лято.
Ухание на билки и треви.
Лежа сред тях и е приятно.
Небето е обсипано с‘ звезди.
Край мен природата не спи, ...
  2240  15  41 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??