29.08.2019 г., 22:40 ч.

Рокля на точки 

  Поезия » Друга
1304 7 15

Щом животът те чака зад ъгъл,

от любов уморено приседнал.

Някой друг може би е излъгал,

този залък на гърло преседнал.

 

Облак дръпнат разплисва дъжда ти,

ветровете си къпе, раздава...

От реките извират очите ти

и часовникът днес те предава.

 

Вместо сбогом, хвърли я без страх

дълго носена рокля на точки...

Бели страници в стар алманах,

но разлистват мечти без отсрочки.

© Всички права запазени

За мен е болка и тъга...
А може би е свобода,
защото вече зная
за теб да не мечтая.
Обичай я! ...
  747  13 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е, че двете стихчета те усмихнаха, Силве! Благодаря, Наде!
  • Усмихвате дори сред минорна тема
  • Прегръдки и за двечките!
  • Да, съвсем точно си изразила моето хрумване, Мария!
  • О, много хубаво си го казал, Гавраиле! В твоя разпознаваем стил и точно по темата! Благодаря ти!
  • Миналото,
    така отминава
    като стара рокля
    на точки
    бъдещето
    все въпроси задава
    и не иска
    отсрочки.
  • Благодаря ви Райне и Марко!
  • Интересно и смислено !
  • Прекрасен стих и вдъхновение!
  • Да, Ангелче, докато мечтаем има и утре. Благодаря ти.
  • Благодаря ви, Жени и Мая - наистина е доста метафорично. Благодаря за точния коментар Вили - когато подредим точките... идва и многоточието. Приемам поздравите и прегръщам Блу!
  • След дъжда и спрялото време идва надеждата. Не трябва да оставяме живота да ни чака зад ъгъла. Много ми хареса силната ви позиция, дами! Поздрави!
  • Красиво, метафорично, Краси!
    Подобни творчески изблици все да те спохождат.
    Поздрав и за двечките.
  • о, Краси! така ми хареса...
  • Блу, благодаря ти за вдъхновението. Изникна внезапно, докато четях стиха ти. Емоцията ме връхлетя и реших да го коментирам и по този начин. Надявам се да ти подейства разведряващо, а не тъжно!
Предложения
: ??:??