На скалистия бряг на морето,

приседнала във вечерния здрач,

Русалка гледа морето,

със поглед замислен и благ.

Видя го тя в своето царство,

в дълбоките студени води,

сред морски корали и пясък,

момък прекрасен лети.

Различен от нея той беше,

със дълги и руси коси,

За какво ли беше дошъл той тука,

в прозрачните сини води.

Сви се сърцето на морската нимфа,

след него се гмурна завчас,

за нещастие баба Акула

от нейния поглед го скри.

Излезе Русалка на пясъка,

замига смутено с очи,

и вместо русия момък

съзря безброй светлини.

Видя град чуден там надалеко,

усети в душата копнеж.

На там я влечеше сърцето,

на там, към оня младеж.

Но нещо веднага я жегна.

Как ще стигне до там, и сама

със тази рибя опашка,

с която плува в морето.

И тогава Русалка заплака,

зарони горещи сълзи.

И бог и изпрати в отплата

две малки крачета - мечта.

С тях по цял ден по пъсъка тича

и търси своя любим,

но вечер настъпи ли здрача,

пак се прибира при морската шир.

На скалата кротко присяда,

морето и кротко шепти

приказка за русия момък,

с големите сини очи.

И тогава морската нимфа излива,

в песен магическа своя копнеж.

И утрото там я заварва,

изгрева и новият ден.