Нестихващи и дразнещи са мислите ми за спокойствие,
наситили са се на чужди доводи.
Безпътен скитам сам …и тръгнал съм от нищото,
препълнен от неслучили се спомени.
Между нестиснатите пръсти ми изтича смисъла,
а пътищата днес опасващи матрицата,
не са достатъчни дори за кротка мъст –
обсебени от миналото на ментални хиксове.
Като новороден след кратки пирове,
безкръвен и неоткровен си слагам примката на шията.
Не смятам , че напускам и през зъби съскам,
безсилен, но някак недогонен от стихиите… ...