В гара "Междузвездна поляна",
на перон, обграден от комети,
чака влак девойка засмяна,
в очите ù звезден прах свети.
На устните ù луна е спряла,
билета е хванала с лъчите.
От какво ли е така засияла -
сякаш целият свят я обича.
Но светът е толкова далече
от гара "Междузвездна поляна".
А девойката на един се обрече
и него чака - мила, засмяна...
© Морско конче Всички права запазени