Сама съм -
и там пред заключена вечност
в утроба от залезна тишина
морето потръпва в любовна безбрежност
със пулса на нечия чужда вълна.
И тихо отмервам в годежа на мрака
заробена нощ на несбъднат копнеж,
оставена броди луната във нежност
и пясъчно тръпне в любовен ламтеж.
Събуждам се -
само морето ми шепне,
а някъде бавно проблясва звезда, ...