Загубих се в сезона на въздишките.
Тук птиците клюкарстват ден до пладне.
Пред залеза пространството притихва
и дух, и сянка сядат да пиянстват.
Кръщавам свят и песът на съседите
движенията ми следи с нестихващ ужас.
Вода нагазвам точно до колèнете
с мистично отражение на дъното.
Сама съм си и тайнство, и енигма
с тъжен тик, загубен на рулетка.
И чупя стомни, този свят да види,
сърцето ми е луд бохем без сметка.