"... но с много хора често съм самичък,
а в самотата - много рядко сам."
Д. Дамянов
Така добре е
в мойта самота...
говоря с птиците, цветята
и вземам сили аз
да продължа
по стръмния ми път
към свободата...
За скука не остава
време -
книги, кино, поезия
добра,
наслада на чудесно
слънце
и весел бриз
в косите затрептял...
До края не остава
много,
обаждат се болежките
от тук и там
и бързам да изживея
останалото време
с достойнство, чест,
а не във срам!
© Ивелина Симеонова Всички права запазени