xenon (Юлиян Петков)
44 18
29.12.2016 г., 18:49 ч.

Самота 

  Поезия » Философска
531 0 3

Невъзможно е вятър в клетка да затвориш,

мълчанието – в усмивката на нечии очи.

Да полетиш с подрязани крила.

Мечтата на дете да я отнемеш.

 

Самотата взираща се в утрешния ден.

Историята за нея,

болна тема е това.

 

Началото и края на всичко истинско.

Най-малко възможната мечта.

© Юлиян Петков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??