Самотата

2.10.2017 г., 1:29 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 2

448 0 2

Самотата е незаключена килия
от човешкия доживотен затвор.
Векове сред нея живеят ония,
що не искат да тлеят в коптор.
Щит е от прието отчуждение
срещу несгоди, мъка и злина.
В доброто човешко е съмнение
и в съществуване на честноста.
Със стени и прозорци слепи,
но таванът е обсипан със звезди,
украсен с бродиращи комети
и стълби, отвеждащи към мечти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Гравирани въздишки
Не съм виновен...

Аз дишам в рими, в стихове изливам това, което вдън душата пазя. Понякога е светло и красиво, поняко...
Животът продължава

Поделям думите със старата череша. Тя шепне дълго, аз отново премълчавам. Говори ми и днес, говори б...
Ще бъда там...

Ако сърцето ми угасне наранено, недей тъгува, просто замълчи. Ще бъда в тишината спотаена или сълзат...

Още произведения »