Сбогом мое Лято!...

Ех ти мое Лято –

лято ненагледно

тръгваш си когато

най-си ми потребно!...

Мислиш ли за мене

как ще преживея –

без любов в студени

дни да оцелея!...

Ти сега отнасяш

всичко, със което

бях щастлив и сякаш

вятър бях в полето...

От цветята диви

там берях букети,

шепнейки игриви

за любов куплети...

Прелестно дивяха

чувства в мен безсънни,

щом жените бяха:

нежно-безразсъдни...

Помниш ли оная

звездна нощ, в която

с път един в Безкрая

ме подмами – Лято!...

А една Звездица

ни поведе – Скъпо,

но като свещица

изгоря по пътя...

Ех ти мое Лято

ти и цветовете

дъхави в полята

носиш с ветровете!...

Сбогом, мое Лято

със небе дълбоко

и с мечти богато!...

Лято синеоко...

... Щом тръба надуе

Северният вятър –

тука ще нахлуят

вихри над Земята...

Стягаш си багажа

вече мило Лято –

сменя се пейзажа...

Пожълтя гората.

... А пред тебе тичат

толкоз недолюбени

слънчеви момичета –

за Страстта изубени...

... Моля те за малко

спри, не бързай скъпо –

просто ще е жалко

да съм сам из пътя!...

А пък там е вече

всеки мак откъснат

и с кого ли вечер

да стоя до късно!...

Болката ме грабва,

мое пъстроцветно –

спри, да се порадвам

тъжно за последно.

И ще тръгнем после:

ти назад към дните,

във които боси

ходеха жените,

а по правилата

във Света космични –

аз ще „съм в играта“

в пътища различни...

... Сбогом мое Лято –

звездооки нощи,

разпиляно злато

не събрано още!...

Тръгваш си и даже

не разбираш знакът,

че без теб пейзажа

в сивота е някак...

И в полето грачи

птица чернопе́ра,

Времето се влачи

в тягостна химера...

... Ех ти мое Лято,

Лято пъстрооко,

идва ден когато

си към мен жестоко!...

Сбогом, а със тая

хубост ненагледна –

тръгваш си ти: с Края

на една легенда!...

15.09.2020.