thedac (Димитър Драганов)
874 1129
16.06.2018 г., 23:05 ч.

Село 

  Поезия » Друга
5.0 (5)
348 0 1
Тук часовници няма и светът е залегнал в окопите,
а старица работи – защото така се издържа.
Всеки звук е измама, отразена в калта на потопите.
И нима е химера надежда, която душите съдържат?
Във вселената синя снагите ни кретат изстрадали.
На лъчите на слънцето братя сме скъпи и мили –
самотата ни гони, а клони по пътя нападали
заговарят дъгите и птици, гнездата си свили.
Разцъфтелите рози красиво общуват със сливите.
Минзухарена радост се носи в тревата без дрехи.
Без изкуствени пози неуморно работим на нивите.
От тегоби събрана, искрата в душите ни свети… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
  • КонстантинК (Константин К.) Дрибъл
    Дрибъл
  • slavi2002 (Слави Тодоров) Бреза, в която ще се преродиш
    Косите ти ухаеха на сняг сред смугла ноемврийска вечер, на бухващия търпеливо хляб, на житено мълчан...
  • Jackie151 (Антоанета Иванова) Безсмислие
    Навярно ни грози безсмислие в един такъв абсурден свят... Крещиш, а чуваш нечий писък... Дали е твоя...
  • vega666 (Младен Мисана) Беляза ме с любов
    Беляза ме с любов - умря грехът! Пресякохме се - ненадейни криви. Изгуби всеки своя личен път. Но за...

Още произведения »