Нощес сънувах макове сред нива,
метличини, пшеничено море.
Събудих се, ноември е. Добре.
И с шапка от плашило, но накриво.
Излязох вън - море златисто двора,
с листата вятър е лудувал тук,
иззад комина свирка ми напук.
Врабците днес и те не ми говорят.
А сред листата лятото наднича
и кучето се смее, под мустак,
защото остарявам, няма как,
под шапка крива пак да съм момиче... ...