На шинела копчетата кърпя, 

 и питам се през плач

- аз малкия човек ли съм? 

Така ли ще умра? 

Със нафора в устата и оцъклени очи. 

Със мисълта, че все във мене е вината, 

а гневът ми обикаля,

 излиза през стената 

На хората шинелите краде. 

Шинел, куртка, любов, деца, 

Всички те, които стенат в кръг. 

Оставете ме на мира.

 Защо ми се присмивате.

 I have a dream, 

Но не по Мартин Лутър.

 Краят му към мен върви.

 И аз във него се оглеждам, 

Чертите са ми толкова познати. 

Малкият човек към мен върви,препасъл автомати.

 Изпитвам страх от малкия човек. 

Изпитвам срам от малкия човек,

 защото той е БезНадежден.