ШИШАРКА ЗА ДВАМА
... във жълта роклица – басма, шишарки есента си трупа,
и катеричка – сам-сама, ги хрупа в топлата хралупа,
на електрическия стълб в гнездо на щъркел гарга мъти,
и вятърът го брули – зъл, по-зъл от циганин със пръти,
край шипката ще се стиши под Черния баир катунът,
цял полк от мравчици пеши ще хлътне в дългия мравуняк,
след миг ще почне да вали – и под игличките елхови –
за сън дълбок като че ли, къртикът дупка ще си рови,
ей, катеричке! – някой ден, когато вън снегът натрупа,
стори ми място и за мен във топличката си хралупа!