Мое щастие, не чукай на вратата ми,
а бързо влизай вкъщи тичешком!
Аз всеки ден те каня със душата си
и всеки ден предлагам ти подслон!
Мое щастие - пътят е вярата,
а надеждата - бърза кола,
любовта е обаче отварата,
чрез която оставаш в дома!...
Мое щастие, гледай на масата
тихо шепнат си мойте деца!...
Ти си там, на очите им в блясъка,
от душите им лъч светлина!...
© Елена Костадинова Всички права запазени