danda (Даниела)
358 1120
6.06.2013 г., 15:57 ч.

Щастие почти 

  Поезия » Друга
931 0 11

Гълъбово ми е. И синьо до припадък.

Очите ме болят от сбъднато небе.

Сърцето ми не е сърце, а клада.

Ръцете – впряг от необяздени криле.

 

Безсънно ми е даже и в съня нетраен.

И жадно ми е под нестихващ водопад.

Не знаех, че на дъх едва от мен е Раят,

а всяка самота е личен и ухажван ад.

 

И мислите ми са акорди сляпо щастие,

в съзвучие със шепота на двете ни тела.

Дори и мракът е кристален и изящен...

Тишина, тишина, тишина, тишина...

 

Пощади ме, Любов! Милост за Бога!

Искам малко от теб, много мъничко искам –

само капка тъга, рана, сълза... За да мога

да повярвам отново, че всичко е истина.  

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??