Събираме... Пари и вещи.

И цял живот спестяваме за нещо.

Трупаме, докато живота ни приклещи

и смъртта пред нас изправи се зловещо.

Но за какво живели сме тогава?

За хартийки и вещи непотребни!?

Години минали са оттогава...

Напразно ли сме пропилели дните земни?

Напразни ли са били всички лишения?

Напразно ли сме се опитвали да си купим щастие с пари?

Напразно ли сме вършили хиляди прегрешения?

Така ли живота накрая за всичко ще ни се отплати?

Ако можеше човек наготово да получава

пари, имоти - всичко, което си поиска...

Тогава никой не ще има каквото заслужава,

а всеки ще е недоволен и все нещо ще иска.

Заобиколили сме се с ненужни предмети.

И от алчност пестим от любовта дори.

Но за щастието не продават билети

- Днес само то не се купува с пари!