Щастлив съм и твърдят, че ми личи
Щастлив съм и твърдят,
че ми личи
Бе Май,
и слънцето, нашепвайки лъчи,
дочака с мен на спирката тролея.
Залиса ме (затуй не се качих)
или докосна ме с ръка добрата фея?
Брадато старче мрази да мълчи,
дечица, ей-така, зарад смеха се смеят...
Заглъхна всичко – зърнах две очи,
отвлякоха ме и... зачезнах в Нея!
Питащи - желан или прокуден,
замряха мислите пред страница Надежда;
трескави, прозрачни, превъзбудени,
блуждаещи в мъглата на копнежа...
Ту в сладостна безпаметност се губех,
ту сещах тръпчици на бяла нежност,
прегърнах я, в тоз сън – до болка буден,
отпивах глътчици томителна метежност;
изстиващ и пламтящ, приех учуден
искрица веселост в очите ù за зов...
Нима е истина – нима съм влюбен?
Така ли идвала голямата любов?!
Не смятах за възможно да се случи,
в едничък поглед да открия любовта;
не вярвах, ала някак се получи, и
сякаш чувствах, че харесва ме и Тя.
Дали с усмивката тогава ме спаси,
точно миг, преди да занемея,
дали ветрецът тих сред рехави коси
от унеса успя да ме разсее, но
аз надмогнах жертвения кръг,
макар в душата си - смутен, благоговеен,
и сторих крачката, по онзи светъл път,
който в нощите самотни е лелеян.
Как исках да измъдря нещо умно,
взривяващо, градящо светове!
Това обаче се оказа адски трудно.
Изръсих глупаво – Да седнем на кафе?
За тези думи се намразих, без остатък,
но чух гласчето – синьо кадифе:
Знам бистро, но то е по-нататък.
Кафе приготвят върху пясъка. В джезве...
* * *
Щастлив съм и твърдят, че ми личи.
Как иначе, та аз нескрито грея!
Вървя, танцувайки, и музика звучи;
в гърдите ми душата звънко пее.
Отдавна тъй, безоблачно, живея.
Времето преля в безкраен ден,
белязан от Усмивката – към Нея,
отново връщана пленително – за Мен...
Някой пак невярващо гълчи:
Не може то, без драма, одисея...!
Повтарям, Братко – зърнах две очи,
привлякоха ме и се втурнах в Нея...
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нека желанието ти се изпълни, Мануела! По начин, още по-романтичен, тръпен и красив от описания тук. Всичко е възможно на този свят. Самото очакване, е вече половин сбъдване. Говорих с Лирическия (случката си е негова, не моя) и той ми каза, че засега можеш да смяташ стихото за свое, можеш дори да се асоциираш с един избран от теб образ. Но има и условие - това да продължи до момента, когато в нечие вълшебно, пленило те до дъното на душата стихо, бъдеш поканена за Лирическа. Само дотогава. Нито секунда повече!
-
Не го намирам за никак глупаво това:"Да седнем на кафе!" Поздрав за смелостта! А относно творбата- еееех! Въздъхвам и я пожелавам за себе си- от някого, някога.
-
Сърдечно благодаря, Боряна! Ето, че не е толкова трудно да се коментира вътрешният свят(поне моят). Казаното от теб импонира напълно и на моето желание, стиховете да представят лесно разпознаваеми образи на екранни чувства, без да се налага на читателя да прибягва до субтитри, диктувани му от дълбоката мисъл или интуиция.
Подобно "удобство" несъмнено разглезва въображението, но такъв е начинът ми на писане, а може би дотам се простират и моите възможности... -
В любовта има много щастие. Може би повече, отколкото във всичко друго на този свят. Това щастие не би могло да бъде пълно, ако ги няма приятелите, с които да бъде споделена част от него.Смятам ви за приятели, обичам ви като такива и ви благодаря, задето ме дарявате с още радост!
-
Този стих, сякаш не е писан, а е избухнал!!Чудесен е!
-
Приказка за любовта
-
Ето,че и това е възможно!Хубава история–простичка,каквито са всички щастливи истории!Добре написано,май на един дъх!
-
БРАВО!
-
Щастлив съм и твърдят, че ми личи... любовта носи щастие, Хубав стих, поздрави!
-
Удивително просто!!
Мога единствено да Й завиждам(благородно)!! -
Думите ти сякаш се хвърлят една върху друга, надпреварват се - така разказват щастливите хора!Пленително!!!
-
За Любовта,която дарява Щастие!
-
Ах,тази любов как идва,велика е Тя,щом Ви вдъхновява...Едно голямо браво за стиха и бъдещи такива стихове да има още много....
-
Луната е толкова крехка,
че само се питам кога
на две разделена горе ще блесне
в триумфа на нечии сърца...
Ако всички бяха влюбени по твоя начин, Любовта щеше "да спаси света"!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
В тях слънце и радост живееят
и греят, и греят и греят...