Усещам как витаеш… Конник черен
с оловен шлем. Отвътре - прах и кости.
И чувам как зловещо се кикотиш,
по улиците хора не намерил...
Признавам си, успя да ме уплашиш.
Страха от теб от детството си нося.
Зло куче си!... Но името на Господ
щом чуеш ти, подвиваш в миг опашка.
И тези стихове не са възхвала!
Как бих могла сонет да посвещавам
на мрака, на смъртта, на всичко скверно?!...
Но искам да ти кажа, че си жалък! ...