11.11.2008 г., 22:33 ч.

Ще можеш ли да си простиш за всичко 

  Поезия » Друга
5.0 / 23
2592 2 50
Вдъхновено от стиха на theheart_ofthefire (Ренета Бакалова) - И дълго те изплаквах. Да остана.
Кървят словата неразбрани.
В очите неразбиращо боли.
Стените посивяли са без обич.
С кинжали ме разсичаш. Без следи.
Парченцата прекрачи. Отмъсти ми.
Не ме позна. Ни вчера, ни сега.
От себе си издраска мойто име
и замени го с друго – Самота.
Изпи духа ми. Без сълзи, до дъно.
Но вътре в теб остана да горчи.
Аз вече ти простих. За всички рани. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Предложения
  • Аз вярвам в Човека, аз вярвам в Доброто и в бъдния пролетен ден. Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,...
  • Беше мъртво вълнение днес. Уж е суша, а мъртво вълнение. Още нямам за себе си вест. Уж съм аз, но съ...
  • В моя свят тъгата е гостенка, може само веднъж да нощува, а скръбта е нахалният просяк, който с чужд...

Още произведения »