3.10.2021 г., 11:00 ч.

Ще се срещнем най-подир 

  Поезия » Любовна
396 5 11

Престане ли сърцето ми да бие
дочуло твойте стъпки да кънти,
то значи вече просто няма ние,
по моя път съм аз, по твоя ти.

 

Ръцете ми увиснат ли безкрили
и всеки допир почне да боли,
то значи, че сме някъде сгрешили,
сред лутащите в нас: Дали? Или?.

 

И никаква трагедия и драма,
сред просто устроения ни мир.
Ще бъде зима. Просто ще ме няма,
а после... ще се срещнем най-подир.

 

Ще бъдеш вятър, аз снежинка лека
която в дланите ти ще заспи.
Любов ли е, не само за човека,
пак ще се срещнем, само потърпи...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Ти – брод в трънливата пътека,
а аз приспивам бурята на гръд.
Една снежинка, пареща и лека,
пробужда се за времето отвъд.
... Когато есента е много късна ...
  643  13  19 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??