От тоя въздух пожълтяха твоите страни.
Издълбани са от спомени и рани и веч нищо
тях не може да ги промени.
Цветът ти не ще се възроди.
И няма връщане назад, помни.
Духът ти се разболя.
Сполетя те най-тежката съдба -
да си слуга.
Но не и роб на други,
а на себе си до гроб.
Нарцисът те направлява.
Тялото ти съгласи се и ума ти хич не се
съпротивлява.
Дори харесва ти и казваш:
"За нищо аз не съжалявам."
Оставям цвят от цъфналия нарцис -
там, на прага ти, додето мен допускаше ме ти.
Сега ме няма мен, а нарцисът остана
да лежи самотен,
за да си спомняш и за себе си след мен.
© Гергана Всички права запазени