Сиво е, вали и сняг!

Няма слънце, птича песен, аромат на мак!

Блоковете, мрачни великани -спят!

Дремят и хората с отворени очи!

Като мравки пъплят по задачи,

безсмилено заети!

Всеки труд умира,

човекът всявга във земята спира!

И всеки дом, паметник, дворец

е кратка песен на скорец!

Пред вечността - прашинка!

Човешка мъничка могилка!...

Шепти!

Снегът вали!

Реката тихо бяга към морето...,

по-далеко, по-далеко!...

Човекът гледа хоризонта и се губи!

Живее миг във някакви заблуди!

Ражда се, живее и умира!

Целият живот в торбичка събира!...

Умира,

щом сърцето спира!

Сиво е! Вали и сняг!

Лежи на твърдия матрак

брои дупчиците във стената!

Пленник на тялото му е душата!

Спи човеко! Спи!

Сняг вали, но още дишаш ти нали!