17.05.2011 г., 23:12 ч.

Скрита поука. 

  Поезия » Друга
897 0 6

Тичахме вчера свободни от себе си.
Гонехме вятъра и връщахме времето.
Прегръщахме смях, подритвайки бремето.
Себе си бяхме - пораснали временно.

Тичаме днес след оня, що духа,
с торба интерес и лъжа под сюртука.
Преглъщаме сълзи, дори ежедневие.
Никога същи, но с мечти за безвремие.

А "вчера" и "днес" спорят за "утре",
подмятайки фас и скрита поука.
"Утре" прегръща някакво чувство,
в което сме същите. На себе си нужни.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??