20.12.2007 г., 21:31 ч.

Славеят и розата 

  Поезия » Оди и поеми
1294 0 6
Дивият лес днес пак с въздишка разказва
легенда красива за птиче незнайно,
загинало кротко във тиха забрава
за любов свята, това чувство омайно.
Живяло то в радост, безгрижност,
без да знае що е ни болка, страдание
до деня, в който отнякъде в близост
дочуло зова на нечие горко ридание.
Под клонака с две ръце глава обгърнал,
седял в тревога смъртна блед студент -
в сълзи и размисли жестоки бил помръкнал
и книгата безмълствала до него в тоз момент. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??