RainaVakova
431 2780
9.11.2019 г., 14:22 ч.

След мен 

  Поезия » Друга
666 7 13

Недей помни каквото ти разказах!
На стъпките багажът ни е срочен.
Цветята сложих в чаша - нямам ваза,
и пия от бутилката нарочно.
Не се чуди, че свалях очилата,
когато се захласвах по поеми.
Размазваха се буквите.Пресмятах,
сърцето ли ги пише или гений?
Но запомни, че Рай сама създавах
и ангелите цъкаха с езици.
Perduta mente всичко позволява,
но се спасяват само единици.
Ако ме няма, няма да останат
на бяло листче болките предишни
и всичката ми радост или сладост...
Но виж кардиограмата, че дишах.

***

И странна птица някъде на клона
сама ще долети, защото има
такива хора, гледащи нагоре
и точно тя им е необходима.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса!
  • Защо те няма, Рени! Липсваш... ❤️❤️❤️
  • Разкош е поезията ти Райне!
    Харесах много!
  • "...Ако ме няма, няма да останат
    на бяло листче болките предишни
    и всичката ми радост или сладост...
    Но виж кардиограмата, че дишах..."
    Страхотна си, както винаги, Райне!...Благодаря за удоволствието, което носиш с творбите си!...
  • Хубав стих!
    Поздрав!
  • Благодаря ти, Дани, от сърце!
  • Браво, Райне! Финалът е страхотен!
  • Марианче, Младене, Стойчо, Светле, бъдете здрави и странни!
  • Чудесно е, Райне...
  • Харесва ми!
  • Без съществуването на странната птица всичко губи смисъл. Тя съществува само за малцина и точно в това е чарът ѝ.
  • Стихът е писан по повод въпроса - Не смятам ли да издам стихосбирка. Благодаря ти, Веси, че те има!
  • "Ако ме няма, няма да останат
    на бяло листче болките предишни
    и всичката ми радост или сладост...
    Но виж кардиограмата, че дишах."
    Ех, Райне, благодаря ти, че те има!
Предложения
: ??:??