Недей помни каквото ти разказах!
На стъпките багажът ни е срочен.
Цветята сложих в чаша - нямам ваза,
и пия от бутилката нарочно.
Не се чуди, че свалях очилата,
когато се захласвах по поеми.
Размазваха се буквите.Пресмятах,
сърцето ли ги пише или гений?
Но запомни, че Рай сама създавах
и ангелите цъкаха с езици.
Perduta mente всичко позволява,
но се спасяват само единици. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация