RainaVakova
431 2764
5.11.2019 г., 9:38 ч.

Сливане 

  Поезия » Свободен стих, Друга
738 3 8

Топъл мъх полазва в сенките
на недоспала сладост
с копнеж за безсезоние,
в което музиката
има превод
и се промъква
между пръстите
с нашепнат стон.
Оставам в кожата ти,
в теб,
а ти си звук –
говориш всякак.
И аз съм тук.
И всичко чувам.
За да останеш в кожата ми.
В мен.
Не с цвят на ръж е шепотът в косите.
Прегазвам и мъглата.
Не ме понася на гърба си равното,
а всеки дъх изкачва сладка болка.
Тя свети – пепел в миглите на облака.
И там е люлката на световете,
на изворите.
Преди разсъмването
несамотен вятър зашива
надрасканите рокли
на медузите.
Не съм ни Ариел,

нито Пепеляшка
и перли не събирам,
а танцува
с шарени извивки
на крилете си
най-тихата въздишка.
Не онова, което ти оставям,
а онова, което ще оставя,
не може да заспи у мен.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Потъвам в унес!
  • Замисли ме, Ники. Ще опитам, приятелю, а те фрезиите си имаха повод и аз не помня добре стиха, но помня повода! Хубава вечер ти желая!
  • Приказно и красиво!
    Вълшебница си Райне!
    Напиши нещо за туберозата и хиацинта(зюмбюла)!
    Също и за глицинията!
    Ухаят и трите страхотно, знам, че ще ти хрумне нещо, както си запомних един стих с ерата на фрезиите, ако си го помниш, беше го публикувала преди две години, но не му помня името, започваше с неизпратени писма и ерата на фрезиите....
  • Благодаря ви, приятели, за прекрасната човешка атмосфера!
    За собствената преценка и мнение!
    Човешката добронамереност не винаги се цени, особено от индивиди, които в борбата си за оцеляване са загубили всичко човешко!
    Радвам се, че много човещина и ценности носят творбите ви!
    Нека бъдем посланието на светлината!
  • Екзистенциално... стихотворение.
  • Хубаво е, Райна
  • Благодаря ви, Роби и Марианче! Хубав ден да имате и много творчески заряд!
  • С характерната за теб богата метафоричност ( с цвят на ръж е шепотът в косите, всеки дъх изкачва сладка болка, пепел в миглите на облака, несамотен вятър зашива надрасканите рокли на медузите, танцува с шарени извивки на крилете си най-тихата въздишка и др.), надникваш в дълбините на душата и внушаваш убедително лиричния тон на творбата!...
    Много ми хареса!...Поздрави, Райне!...
Предложения
: ??:??