Слушам те до вечност
Мога да те слушам цяла вечер.
Ти си толко кадифена.
Сърцето ти изтъкана е дантела.
Лицето – към усмивки пристрастено.
Всъщност, мога да те слушам цяла вечност.
Усмивките ти подаряват ми Вселена.
Не оставяш твойто бреме,
свежестта ти да отмие.
Искрата, дето в тебе пазиш,
не позволяваш да истине.
И макар да нямам вечност на земята, ...