24.11.2008 г., 0:09 ч.

Слънцето 

  Поезия » Философска
928 0 11

- Кажи, море, кажи ми за Луната,

кажи: красива ли е тя?

- Красива е... като водата.

И свети с твойта светлина!

 

- Кажи ми, пламък, за Луната

кажи ми: честна ли е тя?

- Честна е, като децата.

И само тебе иска на света.

 

- Кажи ми, ветре, за Луната,

кажи ми: колко е добра?

- Добра е... като свободата.

Ах, колко те обича тя.

 

- Кажи, земя, кажи ми за Луната,

кажи ми: умна ли е тя?

- Умна е, като съдбата.

И знае всичко за света.

 

- Кажи, дете, кажи ми за Луната,

кажи ми: вижда ли ме тя?

- Вижда те, но в тъмнината.

И знае, че не е сама.

© Николай Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страшно хубаво е!
    Ники
  • Един програмист с голямо бъдеще в поезията! Нищо чудно, математиката е поезия на мисълта! Поздрави, Николай!
  • Красота, която трябваше да се срещне! Поздрави!
  • Ники!!!
    Е, такова нещо чета за пръв път!
    Толкова красота, мъдрост, оригиналност!!!
    И толкова леко и мелодично!!!
    Невероятно е!!!
    БРАВО!!!
  • много интересно произведение.Браво Николай!
  • Слънцето задава въпроите Мерси за хубавите мнения
  • Страхотен си!
    Добре дошъл и от мен!
  • Интересни въпроси задаваш за Луната? Хареса ми философията на стиха! Поздравче!
  • Хареса ми!
    Поздрав и успехи ти желая!
  • Очаквах нещо слънчево , поне от заглавието.
    Но и този стих е добър! Поздрав и от мен!
  • хубаво...
    добре дошъл...
Предложения
: ??:??