20.01.2017 г., 20:47 ч.

Слънчево 

  Поезия
444 0 1
Когато сутрин съмва
и слънцето се стели
над божията карта,
в тесните предели
светът се озарява
и някак си изглежда,
че рабите безгласни
за миг поне проглеждат.
Рисува то човеци
със шарени пастели,
превръща ги в картини -
от сенки черно-бели. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Предложения
: ??:??