31.05.2008 г., 22:25 ч.

смирено 

  Поезия » Философска
5.0 / 12
945 0 12
от сенките
на спомени бездомни
изгрява мракът пуст
на огорчението
в погубени квадранти
самота
и свитъци
с желания
прокудени
остатъчно стопяват кротостта
на всеки
органично страстен миг ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Предложения

Още произведения »