Сянка на стената виждам,
където твоя снимка още виси.
Вижам очи, червени, проблясващи във мрака,
сякаш куче, бясно, бягащо от някой.
Виждам сянка ня стената,
виждам болка и скърбяща дама.
Искам аз да мога да я стигна,
да мога да ù кажа, тук съм.
Сянката се движи между времето,
гледа тя в очите и ми шепне.
Защо съм бил и съм направил?
Защо съм не успял и съм не можел? ...