Ще ги изтупам от прахта, макар неясни,
се мяркат и познати личица.
Едното петънце на снимката е бледо –
навярно блик от неуверена ръка.
И точно там съм – с блузка на райета,
преди да пътешествам из света,
с очите си да видя – суша и морета
и острови със юнги на брега.
На ъгълчето вляво фотосът неясен
ме стряска с архаичния си вид.
Отново ли съм аз? Голямата усмивка
е доказателство във запечатания миг. ...