14.07.2018 г., 18:26 ч.

Сонет за късмета 

  Поезия » Философска, Строги форми
981 4 2

 

Внимателно стъпвам, когато вървя,
и дреме във мене поетът.
Очите си свеждам, паважа броя,
настъпвам си често куплета.


И всеки мой път води до кръстопът –
там точно блести ми късметът.
От сведени погледи в прашния път,
намирам си „чиста монета”.


Лежи, изтървана, ези – въз тура,
отхвърлила свойта вендета –
кълбо на Фортуна в житейска игра,


за прошка дошла Жулиета!

Приемам надеждата в свойта ръка,
защото е „чиста монета”...
 

© Таня Чардакова Всички права запазени

Стихотворението е публикувано за първи път на 21.06.2017 г. , 21,40 часа в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo". 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??