В златна кула злото заключи едно дете.

То порасна като цвете, но не виждаше широкото небе.

В ден, когато времето летеше,

в миг на слабост във света.

През прозорците от сълзи

влезна тихо любовтта.

И ръка подаде  топла,

дръпна тъжното дете,

кулата със вик събори

и му даде къс небе.

Силата на светлината

беше чиста, но  опасна -

то израстна.

Но в очите му  красиви

облаци незнайно сиви

се загнездиха  и

всичко  закриха.

Свикнало на тъмнина,

то внезапно ослепя...

Но сърцето му туптеше

още будно беше..