Спирка, наречена Простичко щастие
Далеч зад гърба ми е китната гара,
перонът с готови да тръгнат мечти,
където крадец на посоки, коварно,
света преобърнал – стрелките смени.
Коловози безименни следвам полека,
току по ръба на траверсните дни.
Колко безплодни слънца прегоряха?!
Семафор забавя с тревожни очи
поредния влак. Дори не поглеждам,
как чезне сред сивата пустош напред;
В продрания джоб на сирота надежда
няма останал и грош за билет.
Нещо се случи... Към мен бистър ручей
дотича през млади, ливадни треви;
Хармония чудна от галещи звуци.
Песен заля ме, опи ме, смути...
а нейде дълбоко заточена нежност
потръпна невярващо още с криле,
разчупвайки плахо оковите скрежни.
За първи път свърнах. Или се завърнах?
Видях разточително-цветно поле,
де облаци ронещи ябълков сняг
кътаха къщичка, кипро стоборче,
стари лозници, бръшлян, малинак и...
извора песенен, стигнал сърцето ми.
Жена, коленичила в пъстра леха;
Бе скрито лицето. Овали, ръцете -
сияеха меко с добра светлина.
Тя пееше, милвайки с обич цветята.
В косите ù сбраният слънчев янтар
изтичаше щедро във фините чашки,
добавяйки медноуханен нектар.
Палаво кичурче току гъделичне
тичинка нежна, примряла от свян;
Цветята се смеят, главички склонили
в топлото ложе на ведрата длан.
Мило, вълшебно – по ангелски чисто!
Именно то ме разтърси. В гръдта
отвори се пропаст – жажда неистова;
мислех я мъртва от дълги лета.
Избягах тогава... А жаждата стене,
по-жива от всякога – връща ме там;
Сякаш в безплътно, неземно видение,
погалва лицето ми мъничка длан.
Коловози отново потъват в безкрая.
Дните прекрачвам, не толкова сам;
Дали бях повярвал? За бога! – не зная,
но имах Начало – едничкия знак,
че спирка, наречена Простичко щастие,
може би пази за мен светъл праг,
на който с въздишка, до Нея приседнал,
без болка дочакам последния влак.
22.05.2014
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аве, дип си й арно стихото ти! И ни му търси маана! - както се изразяват някъде из нашия край.
-
Ама, как го рече само! - "леко повествователен стил". Не ме глези, де! Стихото си е направо разказче, и то - полуримувано. Е, постарах се да "върви" гладичко и с прилична ритмика. Виждам, че се приема добре от коментиралите го, а за мен това е най-важното.
Благодаря за отбелязването, Чо! -
В лекo повествователен стил, но заредено с драматизъм и ефирна нежност. Хареса ми!
Поздрав и от мен! -
Тази страничка е богатство за мен. Гостуват ми люде, чието творчество ценя истински и дълбоко уважавам, а в самото им присъствие тук, вече намирам повод за гордост. Не мога да не усетя искреността, съпътстваща коментарите. Срамувам се, изказвайки мъничкото си "благодаря!" защото то е нищо, в сравнение с онова, което получавам.
Ан Анабел, Жанет, Радост, Елена, Красимир... Чудесни сте! -
Прекрасен стих, прекрасен...
Истинска наслада си!
БРАВО ТИ!!! -
много образно и живо стихотворение!
-
Като я пипнеш тая химикалка, та нямаш пускане
Напълнил си я не с мастило, а с нежност. -
имах Начало....
Това усещане е толкова ясно, толкова просто, цялостно и важно, животоспасяващо!
Разтърсващ, благоговеен стих! -
Момичета, Момичета, Момичета... Таня, Кети, Рада, Светла, Ивон, Надежда. Толкова сте мили...! Доволен съм, че стихото ви е допаднало. Вие сте неговият двигател, но всъщност сте и цветята, красящи този свят. Благодаря, мили мои!
-
Нарисувано с думи,красиво,копнежно и истинско.Бях там и се върнах пречистена!
-
Поздравления!
-
Разтапящо мило ...
-
Много е нежно...Тази пасторална картина е твоя запазена марка и ти ставаш все по–разпознаваем!Поздрав сърдечен!
-
Пишете като художник - вече си представям гарата с коловозите, къщичката, лехите, цветята...
-
Изчетох го със затаен дъх! Съвършена, умиляваща, изпипана в детайли картина!
Много коловози се преплитат в житейския ни път, но коловозът, по който се движи сърцето е само един - този на любовта!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Тя пееше, милвайки с обич цветята.
В косите ù сбраният слънчев янтар
изтичаше щедро във фините чашки,
добавяйки медноуханен нектар."
За подобен изказ човек може само благородно да ти завиди! Имаш толкова тънък усет към детайлите, че едва ли друг би могъл да нарисува така образно и с фини четки тази картина!