Самотна съм - ми каза Зората -
макар в безумна красота да горя,
макар че вечно съм непозната
и всеки ден вълшебства творя.
Предпочитам да съм водна капка
и заедно с мойте безбройни сестри,
прегърнати във вечност сладка,
да живеем в океански вълни...
Или цвете да съм от полето,
разцъфтяло на момински гърди -
да чуя как пее сърцето,
да усетя любовта как гори! ...