Спомен

5.10.2021 г., 12:50 ч.

Поезия

4.7 / 6

807 3 13

Защо изплува споменът забравен
за тая някогашна дивна нощ,
над нас звездите в рой безкраен
създават вселенския разкош.
До теб полегнала съм кротко
а вятърът с косата ми играе,
блести сълза в края на окото,
въздишка скрила от безкрая.
Потъвам в погледа ти ясен,
като жарава в топлото огнище,
и голите ни сенки оживяват,
отпили огън и още нещо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Беше Юли
Душа

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Падаща звезда

Аз знам, че няма да съм твоя, живеем във различни светове. Но всяка нощ напускам своя, да бъда с теб...
С разширени зеници

Не приличат на вино и хляб изтънелите мои надежди, тъй нелепо съшити с ръката на лемав чирак, дето п...

Още произведения »