"Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи."
Павлина Соколова
В алеята на градската градина
растеше кестен бухнал и висок.
И чувствах как до небесата сини
той вдига ме в лазурния чертог.
Стоях отдолу. Чаках асансьора
на клоните му – слънчеви ръце.
Учудено поглеждаха ме хората
и смут четях по тяхното лице.
Подхвърляха, когато ме подминат: ...