Хората изпадаме във спор...

Няма драма, туй е то извор,

на мисли във опиянение,

няма и от тях спасение...

Да спориш кой е по-по-най,

да чешеш его до безкрай,

кой крив, кой прав - въпрос е то на чест,

загубилият спора - нека е злочест...

Какви ти истини, като може да си пръв.

Словесен корифей и то какъв -

да мачкаш, да надвикваш, да се пениш,

само слаб противник да намериш.

В спора раждала се истина...

Нищо чудно, но наистина...

в разгорещена, пияна олелия,

да се роди какво...  гъгнящ бълвоч и страхотия.

И сред буламача мозъчен да се огледаш,

без надежда - трезва мисъл да съгледаш.

И да разбереш, че хора и народи,

опияняваща любов ги ръководи.