ninasar (Nina Sarieva)
251 2002
29.08.2021 г., 0:04 ч.

Среднощна приказка 

  Поезия » Друга
391 1 6

От черните зеници на нощта

се ронеха сълзите й – звездици,

полепваха по лунната трева

и трепкаха като криле на птици.

Една жена, във болката сама,

на стола бе заспала от умора.

Тя още вярваше във чудеса,

в доброто, в любовта и в хората.

Сърдечна беше, мила и добра,

усмивката й стопляше душата.

Едно едничко нямаше – дете,

което да я хваща за ръката

и да й казва :“ Мамо, как си ти?

Ще ходим ли във парка на разходка?“,

да се оглежда в нейните очи,

да имитира нейната походка.

И засънува тя прекрасен сън,

как тича по небесната морава,

но спря като ударена от гръм

- едно дете видя да се задава.

„Това си ти, нали? Това си ти!“

„Да – й отговори то – позна ме!

Почакай, още малко потърпи

и скоро моя майчица ще станеш!“

Усмихна се в съня и се събуди,

погледна към далечните звезди.

Сърцето й туптеше като лудо.

Сънят - мечта нощта й подари!

 

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??