Сякаш ме пърли леден среднощен
вятър, издъхва старото шосе на
деня, изядено от магистралата
на чувствата ми, ровейки дълбоко
в собствения си живот.
И виждам, че наоколо всичко е
фалшиво, измислено, без капка
въображение, хората се мразят
и свирепо се самоизяждат.
Говорят с прекипяло презрение
за добродетели, лишени от всякаква
стойност, кокетират с радостта, ...