Сънувах ангел аз един,
говорихме за толкова
неща,
питах го за смирението,
любовта
и разговорът случи се
така:
-Смирение що значи?
-Да съзираш Бог
навсякъде в света!
А твоите задачи - да бъдеш
тих и в любовта!
-Но как?! Наоколо е
толкоз страшно!
Навред е пълно с
врагове!
-Живей със вяра, не е
страшно!
Всички са на Бога
синове!
-Тогава защо ме
нараняват?!
Защо се гаврят те със
мен?!
-Страх ги е и оцеляват,
на егото са те във плен!
-Добре де, когато ме
нападат що да правя?
Да се бия ли или да
бягам?
Кое решение остава?
Не знам и се напрягам!
-Решението е винаги едно!
Има път към Бога и друг един-
от него по - далече!
-Значи да жертвам си живота?!
Но светец не съм! Още съм човече!
-Страх ли те е от смъртта?
-Не! За детето ме е страх!
Искам да живее в радостта
и далеч да бъде от всеки земен грях!
-Разбирам! Искаш потвърждение,
да бъдеш сигурен в Божията любов!
-Моля те! Това е пътя към моето смирение,
кажи ми! На всичко съм готов!
-Радвай се и благодари!
Чакат те щастливи дни!
Просто знай, че Бог се грижи,
обичай, прави и добрини!...
...
И със първите петли
настъпиха зори...
А от съня остана само
усещането за ангелското
рамо...
© Добромир Иванов Всички права запазени