Старата асма
Старата асма на двора си е все същата,
в сянката и спомням си с усмивка за някога.
Един букет от вкусни гроздове до къщата
и детството под нея, спомените идват всякога.
Усещам аромата на гроздето от старата асма
и баба сама ме посреща още от пътната врата.
Присядаме заедно с нея под старата асма
със спомени от детството, записано в живота.
А дядо ни ни гледа тих, спокоен от небето,
усмихва ни се и дава ни по някои друг съвет.
Гроздовете едреят от слънцето, жарко напето,
реколта богата от труда ни в студ и в пек.
И нашите деца поливат лозата с лейка в ръка,
и тя усеща влагата, водата прониква в корена.
Ще мине време, години и няма да ни има на света
но тук край старата асма ще бъдат нашите деца.
© Валентин Миленов Всички права запазени