Поглеждал ли си стария ми дневник -

страниците пожълтели говорят, даже без да ги четеш...

Тук усмивка има и картинка сладка -

явно щастието гряло е в душата,

тук пък размазани са думите -

от сълзи навярно, по някого изплакани...

Има дни, изписани със страници,

случки смешни, тъжни, разнообразни...

Но следа, изгаряща в сърцето,

други дни оставят и до днес -

дни, в които само редче има, а в него толкова много...

Поглеждал ли си стария ми дневник -

той е като моето сърце.

Изписани са страници десетки

и макар да има още място,

хартията е пожълтяла вече, накъдрена е малко от сълзите,

годините накъсали са я по края...

Но като по чудо цял е още - и  място има -

за новите усмивки, за новите сълзи дори...

За всичко, предстоящо занапред.

А ти поглеждаш и решаваш - нов дневник искаш да ми купиш.

И там, на страницата първа, зад скъпата корица да започна

с твойто име най-отпред...

Но химикалката ми стара - пързаля се по лъскавия лист,

без следичка даже да остави...

И сигурно и нея ще смениш - като всичко, непасващо на теб,

но знаеш ли, че този първи лист най-лесно къса се след време,

а там, на стария ми дневник в средата,

защитен щеше да е, но уви...

И как така "обичаш ме" твърдиш,

но искаш всичко старо да сменя,

не искаш да си страница поредна

в моя дневник с повехтелите корици.

Но знаеш ли? - това съм аз.

И може да отричаш всичко старо,

но то ме е направило такава, каквато искаш ме сега.

И ако някой е решил да бъде с мен,

ще трябва да преглътне страниците първи

и там, на моя следващ лист, да запише името си,

оставящ миналото кротко да стои отпред.