Стига терзания и грешки,
стига страх от тъпи пешки,
не искам вътрешния мир,
искам чувствата човешки!
Да мразя свирепо искам,
да наранявам,
да не съм такъв поет,
да не мися колко ще е дълъг тоз коплет,
да се разливам, пия и дивея,
да съм див и зъл, с пълно гърло да злобея,
да не спазвам чужди правила,
да ходя с вдигната глава.
Искам с крясаци да мразя,
искам да не лазя,
искам да я няма тъмнината,
да се изплюя искам на зората!
Искам да изчезна, да заспя в своя свят,
искам да е само мрак!
Писна ми да спазвам чужди правди,
писна ми да пляскам просто ей така,
писна ми от тази овча вяра,
писна ми от вашата суета.
© Димитър Кожухаров Всички права запазени