ТЯ:
Аз пиша просто редове,
наужким, може би... така.
От суета ли, от шега,
неволно нещо ме зове.
Не спира моята ръка,
дори не е и мадригал.
За никого е, но сега
ще отлети със гълъб бял.
О, птичко моя, полети
и с този стих върни се ти!
ТОЙ: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация