Стихът ми - кораб одисеев
Кораб е стихът ми - одисеев...
Музата – изменчив океан,
мами го, отнема го от кея,
с приливи на страсти аленеещи
или с глъбинносиня, мека длан.
За моя стих перото е платно.
Лудеят римите – капризни ветрове...
Изникнали сред девствено безмълвие,
редят се бликащи от глъч, веселие,
красиви, екзотични брегове.
Поспира там... О, да, не са му чужди
тщеславни дарове, ни песните омайни,
селящи нови, неоткрити светове,
но къса сладостните, котвени въжета,
щом бяло, дълговечно тайнство
неистово го позове към онзи бряг,
единствен, жив и неподвластен,
където в пясъка на времева безбрежност
жени са идвали, очаквали, а босите нозе
оставили са неугасваща следа...
В стъпките им мънички маячно греят:
Пулсът на изстраданата нежност,
любов, протегнала молитвена ръка,
оброк, надежди, безнадеждност
и болка... Много болка и тъга.
Това е пристанът желан, за моя стих.
От тази тиха и пленителна нетленност
би тръгнал, грабнат от поредната вълна,
но пак ще се завръща неизменно,
отдаден, благодарен, възхитен...
в нозете на Любящата жена!
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Препрочитам си
-
Красота! Щастливо плаване в морето на любовта и поезията!
-
Не знам, дали можеш да управляваш женска душа(трудна задача, рядко успяват мъжете), но поезията ти е неповторима!
-
Благодаря, Росица! Не е трудно да се пише по една, толкова благодатна тема. Неизчерпаемост, е най-бледото й качество...
-
"В стъпките им мънички маячно греят:
Пулсът на изстраданата нежност,
любов, протегнала молитвена ръка,
оброк, надежди, безнадеждност
и болка... Много болка и тъга."
Чудесна творба! -
Кери, дори с премълчаното, пак казваш толкова много! Не предполагай реален образ, от когото черпя вдъхновение, защото това стихотворение, както и други преди него, е посветено на Явление. Завиждайки благородно на Любящата жена, ще излезе, че всъщност завиждаш мъничко и на самата себе си. Ти си част от това явление.
Благодаря, достави ми радост с коментара си, Кери! -
Няколко пъти днес чета този стих и всеки път го преоткривам. Няма да казвам колко красиво си наредил думичките, няма да казвам какво чувство ме обзема, докато го чета... Ще кажа, че благородно завидях на тази Любящата, която го е провокирала... Поздрав най-сърдечен...
-
> Санвали, разкри ме - намерила си трите чувства, владеещи сърцето на капитана, повел този кораб!
> Миночка, Миночка... Благодаря за милото куплетче!
> Люба, събирателният образ е като огледало. Ти, вероятно надникна в него и се видя. Красива си, нали?!
> Права си, Таня, този бряг стана пристан за душата ми, преди да го познавам достатъчно. Той ме прие, приласка по прекрасния, единствено правилен начин и то в трудно за мен време, когато още не познавах себе си. Време, в което самата мисъл за подобно самопознание ми се струваше нелогична и съвършено излишна, понеже в мен властваше пустота.
Хей, Момиче - дотича тук с втори коментар, надявайки се да ме разчувстваш ли? Е, не успя!(Излъгах)
> Да, Краси, препратката е към Одисей и любящата, вярната, страдаща дълги години в очакване, Пенелопа, обаче грандомански го заместих, присвоявайки събирателния образ на Жената, за което се надявам да бъда извинен.
Благодаря ви отново, приятели! -
Стихът като Одисей!
Имал си вдъхновението да стигнеш до този прекрасен, изпълнен със съдържание и чувство поетичен образ!
Четох бавно и с удоволствие, благодаря! -
Знаеш ли заради коя думичка съм отново тук? Е, няма как да знаеш, ако не ти кажа! "глъбинносиня" - толкова е красива! Но после пак прочетох стихото и установих, че и "сладостните котвени въжета" съдържат в себе си толкова богат смисъл! Колко често различни примамливи наглед, сладострастни неща така ни омайват, че подобно корабни въжета ни държат здраво закрепени към себе си и се иска нещо много по-яко от стоманата, за да ни откъсне и поведе в друга посока! Ти си опитал от много изкусителни, екзотични брегове, на които си намирал пристан и убежище за душевните си емоции, но си открил и онова по-силно нещо, способно да те връща към себе си отново и отново - острова на женското начало - красотата, болката, уникалността... силуета на очакващата Жена! Силно съм впечатлена!
-
Прекрасен събирателен образ!
-
Побрал в платната хиляди мечти,
пришпорва корабът вълните,
капитанът с мозъчните светлини
гори сърцата на жените!!!
Прекрасно стихотворение!Поздрав! -
Поздрав, Людмил!
отдаден, благодарен, възхитен...
в нозете на Любящата жена!" -
Рада, благодаря за милото насърчение! Този бряг е на жените, съхранили и предложили чистата искра, без която е невъзможно човешкото начало. Съхранили я, въпреки болката и страданието, които са чест спътник в живота им. Стихове като този и предходните, са моя скромен дар към тях, а в частност и към теб.
-
Компаса на твоят кораб неизменно сочи правилната посока – към онзи, желан от теб бряг!Попътен вятър не ти липсва!
-
Таня, би трябвало да се доверя на тези думи, още повече, че са изречени от жена, но моля те, позволи ми да запазя известна доза съмнение в себе си, относно делегираните капитански възможности. Лесно е да управляваш стих и съвсем друго да водиш женското сърце. То е... особена материя!
Даниела, благодаря ти от сърце, че прочете и оцени стиха по този хубав начин! -
красив стих...
-
Чувала съм, че кораб се управлява трудно... Съдейки по стихото ти, си мисля, че си готов капитан... на сърцето на всяка жена!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
